Ден след ден в хаос живее
и се опитва
в ред да го пресъздаде.
Ежедневието...
пепелява сухота.
В пъстри нюанси облича
с цвят-надежда
изтормозената си душа.
Но за кой ли достатъчна е
във време като нашето?
Не е от времето,
като че ли,
мисля,
а както днес
човешката времева линия
изисква.
Едни си дават,
а други ти взимат -
плодовете без костилките,
посеви от келявата земя.
А туй зрънце надежда
расте и в лоша среда.
Тъкми си коренища
в разязвена душа.
Получава ненужното,
не исканото,
а това - дълбоко подтиснатото.
Расте като плевел,
невъзможно за изкореняване,
а дава толкова много -
и утре да продължиш
доброто да надграждаш
в себе си ...
в другите...
© Маги Тимова Всички права запазени