danda (Даниела)
358 1120
30.10.2011 г., 13:12 ч.

O2 

  Поезия » Друга
922 0 24

Колко щедро – даде ми глътчица въздух,
какво да я правя, колко време с нея да дишам?
Солен океан се просна в очите ми – възнак –
да се давя ли в сълзи, или да бързам да пиша,
додето кръвта ми във вените още пулсира,
а двете стрелки на часовника вихрят се в танц,
със стъпките техни ту времето бавно умира,
ту пулсът ми бие във тихото в глух дисонанс.
Аз откраднах тези двa атома бледа окръжност.
Колко щедро, нали? – съжалявам, излъгах учтиво,
твоето Его е сляпо за простата същност,
че дори и без дъх, и от живите бяхме по-живи.

 

© Даниела Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??