Защо да говорим за миналото, защо да говорим сега,

защо правокираме обективния ум, защо в нас да влиза тъга.

Не разбра ли че , този обективния ум той загърбва във нас любовта,

любовта за която Христа ни говори, любовта която отваря врата.

За вяра, надежда за туй ти говоря във нея го няма страха.

Страха от когото умът ни се трови, той трови и целия сват.

А светът без страха си подсвирква и става се повече благ.

Недей да си мислиш, че аз зная много, аз съм най – малкия в Божия свят.

Божия сват когато тук дойде, да занеш че ти си богат.