Обещах на себе си да те обичам,
подарих ти дългата си нощ,
радостта, милувката и всичко
подслонихме ний под покрив общ.
Обещах да стана слънце лятно,
с лъч да стопля хладните ти устни.
Обещах да съм искра, която
огън да възпламени от чувства.
Ако пожарът на сърцата ни запали
гредите и спокойствието ни идилично,
ще те спася, но себе си... едва ли,
макар че обещах да те обичам.
© Юлия Барашка Всички права запазени