Не помниш ли, море, преди да се усетя –
на тръгване, какво ти обещах?
Че ще се срещнем пак на твоя бряг, където,
вълните се превръщат в звезден прах?
А времето лети. Пълзят по календара
рояци от безброй дъждовни дни,
но както в любовта свещите не догарят,
тъй споменът за теб не се мени.
Пред чуден хор стоя – две морски мандолини,
и давя съ̀лзи в залези от смях.
Не се чудѝ! Дойдох в покоите ти сини.
Не помниш ли какво ти обещах? ...