/На Тихчо, който празнува сред звездите/
Обещах... да не тъжа,
съ́лзи черни да не лея.
Да усмихна пак деня,
твоят, рожбо. Тъй копнея.
Че рожденик си ми там,
някъде в небитието,
но празнуваш ли, не знам,
в свят дуален на небето.
В дар да са ти вси звезди,
тъй прекрасно заблестели,
също мислите добри,
от земята полетели.
Пращам ти любов една,
сбрала смисълът човешки,
с майчината си душа,
прошка диреща за грешки.
© Таня Мезева Всички права запазени