ИнаКалина
529 11585
22.07.2024 г., 21:51 ч.  

Обещано 

  Поезия
323 5 6

В нощ на пеещи рапани сгъвам корабно ветрило,

може би го дипля грешно и прилича на хвърчило,

с квас от облаците правя дъжд за чудо и за приказ –

тайната е в капки пресни от узрялото мастило.

 

Яко се напи морето, дреме в роговата къща

на вълни, с прически ретро, на къдрици за прегръщане,

Мятат към звездите мрежи льохманите от коруби,

слиза в дланите им нежност, въ́злите остават груби.

 

Лятото, когато су́ши в канави́те слънчогледи,

ще го къпя, ще го гушкам, сякаш, че ми е последно,

в купички от бели миди, в сол на гривни, на лъжички,

без луната да ме види ще раздам море на всички...

 

... засега не обещавам... и морето е вселена –

диша, влюбва се, ревнува, има си сърце и тупка

в залези като жарава, носи тениска зелена,

и не спира да пътува в мойта рачешка черупка.

 

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Вили!
  • Много пъстър стих, като лятото, като живота! ❤️
  • Благодаря ти, Злати!
  • Харесва ми! Поздрав!
  • Човек трябва да се радва на всеки миг, а лятото няма дом и рано или късно ще си тръгне, та затова като за последно е, да - прав си, няма как да отложим младостта, ама ние още сме си млади! Критериите бързо се променят
    Създавай спомени и се наслаждавай - благодаря ти, Стойчо!
  • Колкото весело,нехайно щастливи мигове ни поднасяш,но иронията е екзотична добавка,която загатва за твърде сериозни проблеми..."сякаш че ми е последно."
    Разбира се,че за колко от нас,всеки сезон може да бъде последен в живота,но пък защо лятото?Почти съм сигурен, че всеки от нас би желал да отлага до безкрай лятото на любовта и живота си!
    Поздравления за написаното от теб, ИнаКалина!
Предложения
: ??:??