Там,
където няма бели пътеки и рисунки от стъпки,
където улуците мият улична кал,
там, където някой рисува по автобусните спирки,
там е моят дом... и е чист, и е цял.
Там съм аз, там ме има по Коледа,
без покрити от скреж стъкълца,
там, където няма печени кестени, а бензинова лека мъгла.
Там пресичам един булевард, без знак, без пешеходна пътека,
там съм и охлюв, и птица, и цар, и царица,
и спомен, и бъдеще.
А на този, ...