Регина (Радост Даскалова)
374 1425
19.02.2011 г., 16:05 ч.

Обесница 

  Поезия » Друга
989 0 13

Аз се връщам понякога през златокосите просеки - 
там пътеката още с мъха си ме помни. 
Мълчешком ми са думите малко внимание просещи.
Аз се връщам - парче от строшената стомна.

Тишината ми глуха остана от толкова писъци,
на изкъртена панта й висне вратата.
Изоставена хижа. - Освен за подслон на лисиците,
няма друго какво да се случи нататък.

Аз се връщам сама да приседна на края на лятото,
а очите ми - ягоди търсят в тревата.
Няма ягоди. Само къпинов трънак в избуялото
пъпли хищно и хижата бавно пропада.

ПродънИ се, небе! Изплачи ме докрай с дъждовете си -
чак и аз да забравя, че мен ме е имало!
На къпиново трънче до капка да висна - обесница,
дето гроб не намира за своето минало. 

Радост Даскалова

28.05.2010

© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??