zelenvik (Виктор Добрин Димитров)
75 3598
16.12.2014 г., 21:25 ч.

Обет 

  Поезия » Друга
572 0 3

в монах превърнах душата си 
моли се 
Бог мир да даде. 
тишината 
свещ да запали, 
огнена факла 
тялото ми да превърне
живот да вдъхне... 
не е за мен килията тясна 
птица съм 
над върхове да се рея 
с облаци да се прегръщам 
слънцето рано да посрещам 
да изпращам по него 
до мое либе обич 
вечер луната да питам 
как е Тя
надникна ли зад завесата ѝ, 
сестрице бледолика?
виде ли я? 
спи ли, или по мен се побърква? 
погали я мила Месечинко, 
моля те, 
по черни коси дъхави 
целуни я кротко по бело лице хубаво 
спри се на устни побелели 
и на клепки с ресници дълги 
направи го вместо мене, сестрице 
що си по нощите със звездици пойдела 
по свето широчек. 
не ѝ казвай за моите тежки неволи...

© Виктор Добрин Димитров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??