Пламен_Бончев (Пламен Христов)
20 3
31.05.2018 г., 10:56 ч.

Обезмислено умиране... 

  Поезия » Философска
974 2 2



Прегръдките през тъмното са като мостове -
през бездната прехвърлят спомени
С пръсти впити в сърцата,
се молим да заспиваме без болка,
преследвани, разбити и оспорени...
Разпенени вълни от сухи плачове
разстилат сигурност без мярка...
Окривана и с пръсти грубо сочена,
изтива и вкаменява обич ярка...
Не се изтрива лесно,
не се измива искреност,
дори остъргвана от злобни челюсти
Не се разменя и не служи никому
прегръщана от спорна нежност...
В безветрие вода и бряг се свиват
Прегърнати в единство стихват
Очакваното, обезмислено умиране,
без обич ...страстно се развихря...

© Пламен Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??