5.01.2014 г., 20:04 ч.
Обич под луната
Колко хубаво е само
с мен да ходи женско рамо.
Как ме радва, като стъпка,
да усещам женска тръпка.
Как примигвам пред лъчите,
че ме пали тя с очите.
Аз я галя по косата,
тя пък търси ми устата.
И се сливаме в едното
с мирис пресен на сеното.
А усмихната - луната,
нека къпе ни в росата.
Боже, дай във мене мъжка сила
тази нощ да имам мойта мила.
Тя за мен сега да се разлее
и луната цяла нощ да грее!
© Никола Апостолов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Щастлива обич под луната,
красиво описана от влюбен
поет, пожелавам сбъднати
мечти и на лирическия и на
автора! Поздрави! -
Не знам дали ще те сгрее луната, но сеното - със сигурност ...! Поздрави, Коле!
-
Мило, хубаво!
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Желая Ви щастлива Новата 2014 година!Бъдете здрави и пишете!!!
Поздрави от мен и хубав Иванов ден!