джуди (Гинка Любенова Косева)
307 1561
27.10.2013 г., 20:55 ч.

Обич в самотата 

  Поезия » Друга
633 1 5

 

 

      ОБИЧ В САМОТАТА

 

 

Изгубих се безкрайно, в самотата

душата ми пресъхна, залиня,

забравих, че живях във светлината

и че душата ми с крила летя. 

 

В едно кюше на съществото скрита

едвам дочувам тъжния и стон -

уморена е до болка да обича,

но за обич не получила подслон.

 

Привикнала е само да отдава

безкористно, докрай, без страх,

че изворът ще свърши и тогава,

ще страда, че извършила е грях.

 

И ще се пръсне, ако любовта не може

на нечия душа да подари - 

участ е това, прости ми, Боже,

и с твоята любов благослови.

 

И в самотата обичта да видя

макар и тъжна, пак ще ме спаси,

без крила душата ще повдигне

към слънцето да се стреми.

© Гинка Любенова Косева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Този стих е самоутвърждение на човешкият ти дух! Не си позволила душата ти да бъде смазана от толкова много минало! Браво! Поздравявам те!
  • С Елена! Поздрав!
  • "Привикнала е само да отдава
    безкористно, докрай, без страх..."
    Такава душа винаги и във всичко търси и открива доброто, обичта.
    Поздравления!
  • Различни сме - затуй така е
    не могат да ни оценят,
    но нашите приятели добри
    това са стиховете ни - помни!
  • "без крила душата ще повдигне
    към слънцето да се стреми."
    Душата ти е извисена! Поздрав!
Предложения
: ??:??