Обичай своите малки деликти -
без тях ти си нищо, финито!
Душата ти пада, първо залита,
после страда, боже, не питай!
Нека с тях се открият проблеми,
които в своята същност не зная,
че тук някъде вътре в мене
се крият началото, даже и края.
Обичай своите малки деликти -
те ни носят щастие и наслада,
да, нека съществуват конфликти,
нека за нечия грешка те са награда.
Ти искаш нещо лошо да сториш -
добре, от мен да мине - опитай!
Но след това бъди отговорен,
тука стой и не бягай за никъде...
Обичай своите малки деликти -
те са част от живота прекрасен.
Всяка болка ни носи усмивки,
а те пък те правят нещастен...
И на едно са всички тука събрани -
емоции, идеи, тъжни подозрения!
Грешки, още ненанесени рани,
дошли от недоизказаните ни мнения...
Обичай своите малки деликти,
в сетния час какво ти друго остава?
Когато съдът точно теб те попита,
а ти за себе си - да нямаш представа...
И с тях се откриват житейски проблеми,
в които и твоята същност се не знае,
"бил си човек" - да! В минало време,
а сега след мисълта ти идва и края...
© Христо Андонов Всички права запазени