Обичам да съм бич на суетата,
увереност да сея, после сам
да я плевя, поливам, прекопавам,
а щом натрупа плод - да жъна срам.
Обичам да съм жертва на съдбата,
неволя и жестокост да търпя,
за да докажа колко е саката
и неспособна да сломи духа.
Обичам на злодей да си играя,
и да поддържам имидж на профан.
Повярвам ли в лъжата си - накрая
ще свърша в собствения си капан.
Обичам и ценя живота кратък,
изпълнен с радост, сътворена в грях.
Обичам, но ще продължа нататък
Януари 2005г. София
© Яким Дянков Всички права запазени