12.12.2010 г., 22:38 ч.

Обичам 

  Поезия » Друга
870 0 7

Видях се  в бадемовите ти зеници да надничам,

мекО  ме попиха в себе си, като парченце време,

усетих  се в теБ и как в твоите линии се пресичам,

впрегнах силите сИ, за да се достигна в безнервие.

Съразмерна, но неизмерима е остатъЧната обич,

която ти пося, но я остави сАмо като спомен,

беше като малц, тьй Мек, но отново ме обрече

да замръзвам в залеза на устрем невъзможен.

 

© ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??