Обичам те, щом нежно ми прошепнеш –
„Обичам те“ в ранна утрин през юли!
Обичам те, когато ме погледнеш,
обгърнала ме в сладострастни думи!
Обичам те, когато ме прегърнеш,
щастливо замечтана сред полята!
Обичам те, когато ме целунеш –
сякаш не си родена на земята!
Обичам те в следобедите пресни,
отпусната безгрижно в мекотата
на тишината. В мен се леят песни,
от бриз по-нежни – тоя морски вятър.
Обичам те сред стъпките на мрака,
във дива нощ – там твоята осанка
безспирно заиграва се с Луната,
а аз съм само беглата ти сянка!
© Данаил Таков Всички права запазени