Обичам те… И Ти отдавам слава.
Да следвам Твоя път не ми тежи.
Получих прошка без да заслужавам,
превърна в радост моите сълзи.
Обичам те… В нозете Ти стаена
безмълвно се насищам с доброта.
Оглеждам се напълно променена
и сякаш по-красив е днес света.
Обичам те… Докосвам плахо
прободената Ти ръка с копнеж –
да хванеш здраво мойте длани
и сигурност да ми дадеш.
Обичам те… И милвам с поглед
сияещото от любов лице.
Благодаря, че в Него виждам
покой за моето сърце.
Обичам те… Уверено се вглеждам
напред – където казваш да вървя.
Благословение от Теб получих
за сила, мъдрост, свобода.
Обичам те… Обич получих
когато трябваше да ме презреш.
Христе, от Тебе се научих:
Преди да искаш, трябва да дадеш!
© Галина Пенева Всички права запазени