Надявам се из мрака да прогледна,
очите ми да вземат светлината
и хилядите стъпки на надежда
да шепнат в мен, нощта че е богатство.
До теб да се настигна без да виждам
и теб да те целуна, без да виждам.
Пропадайки по пътя наобратно,
луната да изцъкли тъжни мисли
и пак да заухае на земята.
© Йоана Всички права запазени