Обичам те живот!
За мен си лед, за теб съм сол!
И може би съм идиот,
че те дърпам като вол!
Днес разказваш ми играта
и подрязваш все крилата.
Ала утре - от фирата
възкръсва пак душата!
Все времето не стига,
то не ми е верен брат!
С ирония намига
на моя свят чепат!
Така се гоним двама
в побъркания свят!
Не правя вече драма,
че си толкова зъбат!
Обичам те, живот!
Макар и с лед и сол!
Ще дърпам тоз хомот,
и ще си отида гол!
© Росица Димова Всички права запазени