Ве сакам
Там на магистралата бърза,
близо до Нова Градишка,
спряла е бяла кола.
Гарван черен кълве
нейните черни стъкла.
Няма думи. Няма небе!
В скръб е земята,
плаче денят,
Реките бучат,
вятър брули мъгли!
Ангел един в смърт
разперил криле!
Не знае още светът!
Тоше Проески
тихо там е полегнал.
Гълъби бели над
него кръжат.
Плаче денят,
стене, тъмнее!
Няма го вече
Ангелът земен!
Нашто сърце!
© Хари Спасов Всички права запазени