ОБИКНАХ ЕСЕНТА
Дойдох от скутите на бронзовото лято,
и спрях в градините на есента...
Като узряла ябълка дъхти Земята,
и ни омайва пак със красота...
Подгонени по Витоша пълзят мъглите,
над тях се свива синьото небе...
За слънцето изгубено тъгуват Дните...
Разплакват се от ситни дъждове!
Самотни ветрове препускат през горите.
Полето губерите си тъче..
Пустеят златните кафези в планините... ...