Косъм по косъм падат като листата,
прошари се, побелява ми и главата.
Вече не съм млад, малко понадебелял,
тялото е същото само малко съм натежал.
Но в сърцето съм си още млад, още дете,
нося го в душата си, така се чувствам добре!
Вярвам на хората още по детски, а дали,
не всички хора понякога са добри, нали!
Хора с маски разхождат се край мен,
театър, постановки играят всеки ден!
Тях даже не ги забелязвам, не ги виждам дори,
те са ми малки, част от тълпата, те са сами! ...