12.11.2007 г., 19:04 ч.

Обикновена 

  Поезия » Друга
1084 0 5
Аз съм обикновена непозната,
когато някой срещне ме в нощта
да галя рози и да снимам небесата,
а всъщност съм изплакана сълза.
Аз съм обикновена и позната,
когато пея с пълен глас
по улиците, в парка, из полятa...
Аз чувствам, сякаш ангел пее с нас.
Аз съм и близка, и далечна:
усмихвам се на всички от сърце,
с душата си поемам всяка болка,
а в мислите си бродя надалеч.
Аз съм обикновена. Но в живота
ще срещна някъде едно момче,
за него ще съм близка и позната,
и най-необикновения човек.

© Галя Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??