6.11.2011 г., 20:15 ч.

Обикновено 

  Поезия » Друга
795 0 9


 

Под купчината черна пръст

остана цялото ми детство

и този тъжен, буден кръст

сега е моето наследство.

 

Наоколо е мъдра тишина -

кандило до кандило подредени.

Неистово ми иде да крещя:

"Как всичките забравихте за мене?"

 

И аз ще стана пръст и дим.

Приличен край ще има ли за мене?

А кръстът все така неумолим

ме гледа със очи обикновени...

© Емилия Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??