На босо ме стягат терлиците
и чакам да цъфнат налъмите.
Омешах брашното със триците,
броя си напролет маймуните.
Подковавам си сръчно жабите...
Много бебета - хилави баби.
Не питам царя, ни пъдарите,
че ми писна от ангели слаби.
Лудия в лудост нека се поти -
три пъти режа и пак е късо.
Нека залудо друг да работи -
скрих си Михаля - сам да се търси.
Бих си даже магарето куцо,
ама самарът е дървен и твърд.
За преобърнатите каруци
Неволята чертае равен път.
Крива ракета в орбита крива.
Вече никой не пее "Катюша".
Аз си ожънах правата нива
и сега си обирам крушите.
© Димитър Никифоров Всички права запазени