kotel (Мариана Вълкова)
222 3619
25.10.2009 г., 5:50 ч.

Облаче 

  Поезия » Друга
659 0 9

Облаче      
На облаче качих се вчера,
не казах му посока.  
На него доверих се и  
полетях сред небесата.  
Тъй приказно е горе...  
И няма завист, злоба, хора.
Аз дишах с моите гърди...  
Но приземих се скоро.  
Оказа се, че сън е бил. Уви.
Върни се, облаче, вземи ме!
Не искам да съм на земята.
Тук страдам и умирам,  
а раждам се сред красотата.

© Мариана Вълкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??