Нахлуха облаци в града,

за буря нещо изкрещяха.

Отнеха всяка светлина,

над улиците заиграха.

А вятърът ги подреди

и заповед им даде ясна:

„Гърмете смело до зори,

земята направете тясна!”

И като взвод войници те

пушките си заредиха.

Всеки своя път пое,

небето цялото покриха.

…………………………..

Какъв спектакъл само стана,

каква смразяваща картина.

На тази облачна закана

отговор какъв ще има?!

Дали човекът има шанс

срещу стихията небесна?

Дали ще види светлина

отнейде ярко да проблесне?!

Така е често и в живота -

надвисне буря, гръм удари,

човекът бавно, с неохота

потъва в своите кошмари.

А изход има – лъч надежда

раздира бързо тъмнината,

когато с вяра той поглежда

към Извора на светлината.

И дума само, подплатена с вяра,

да изрече – „Христе, спаси ме!”

И ето – облаците ще ги няма

и бурята ще го отмине!