Обратно броене
Обратно броене
Когато плачът стане само игла -
забравена в куп от сено...
Щом добрият смешник си загуби гласа
в оглушителен жабешки хор...
По пътеката в двора пролази трева,
а над прага надвисне бръшлян...
Ти не чукай, а влез...
... и аз ще съм там!
Ще седя до огнището - сринат от страх,
ненамирайки димна следа.
Ще пращя от надежда за въгленче грях,
от което да лумне дъга.
И леко стените на стария дом
ще се слеят с цвета на нощта.
Чрез обратно броене ще станем деца -
заиграли се в задния двор...
Погледни към небето, което е в нас!
Колко много съзвездия има!
За пътуване дълго ще ни трябва запас
от обич и нерви, и страст запалима.
Приседни до огнището! Влез в пепелта!
Ако живият огън го няма,
ще докосна лицето ти с нежност и плам...
и ще светим сред сухата плява!
© Маргарита Петрова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
!!!!
-
Харесвам!
-
Обратното броене-когато игла намериш в купата сено
и вятърът издуха всяка сламка,освен една-желязната игла,
а ти си се родил за сто неща,а ще изпълниш ли поне едно?
Или ще се измъкнеш тихо от живота,от най-гадната игра?... -
!
-
Хубаво стихотворение!Поздравявам!
-
"Ще пращя от надежда за въгленче грях" .... надежда за всеки. Чудесен стих. Поздрав.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
