30.05.2021 г., 15:58 ч.

Обратно броене на цветовете 

  Поезия » Друга
1442 3 10

Първо нарисувах недоимъка на думите. И времето.

Бяха кехлибарени стрехите и натегнали от мед.

Слънцето товареше впрегатните планети на вселените,

дребни като семки на изчоплен от децата слънчоглед.

 

После пуснах лятото. И къщите. Откъснатите страници.

Хората, привикнали с нозете си, и хората с крила.

Плиснах върху белите им длани карнавала на косата си

с всичките оттенъци на слънцето по пчелните жила.

 

Лятото се ширна. И след няколко минути стана есенно –

делниците идваха и идваха, и идваха, и пак.

Вързаха бодливите вързопи на животите ни кестени,

после се разпукнаха и паднаха в пазарския ни сак.

 

Седнала сред смрадликите, бързам да извадя цветовете си –

цялата палитра ми тежи като магарешки самар.

Нека ветровете се затворят като дверите на белези,

слънцето обратно да си вземе мимолетния загар.

 

Синьото, червеното и жълтото да пламнат в катедралите.

Хлябът да запази чистотата на произхода си чер.

Имам само няколко минути. Благодарна съм за бялото.

Другото е музика от някакъв далечен гроздобер.

 

© Петя Цонева Всички права запазени

Произведението е включено в:
  1481 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??