ЦвететоБ (Цветето Б.)
175 2180
29.08.2019 г., 22:41 ч.

Обречен 

  Поезия » Друга
480 8 12

Обречен върви в снежна пустиня,

сред нея лазурни фенери блестят.

Звездиците ярки в простора заспиват.

Снежинки в душата му тихо валят.

 

Протяга ръка нагоре да стигне,

светлината крещяща от плахо небе.

Раздира сърцето му пясъчна зима,

обречен на обич разтопил снегове.

 

Същността му е пясък, горяща лавина.

Разлива безкористно нежна любов.

Роден да обича, без обич да взима!

Скитник-светлинен в пустинен живот.

© Цветето Б. Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много ти благодаря!!!
  • Благодаря сърдечно!!!
  • Много романтика и подходящи изразни средства.
    Поздравление!
  • Благодаря ти за коментара! Много се радвам, че си усетила тази нишка! Дано за всички има повече такива!
  • Звездиците ярки в простора заспиват.
    Снежинки в душата му тихо валят.
    …
    Протяга ръка нагоре да стигне,
    светлината крещяща от плахо небе.
    …
    Скитник-светлинен в пустинен живот.

    Интересно пренасяне на светлината! Всеки човек си има мисия, въпреки трудностите. Много ми харесва, че усещам нишка на оптимизъм тук, въпреки тъгата.
  • Благодаря😇!
  • Благодаря за чувствените думи!
  • Много красота в този романтичен стих!
  • Много ви благодаря за вниманието, милите думи и прочита!
  • Поздравления за хубавия стих! Силен финал.
  • "Роден да обича, без обич да взима!
    Скитник-светлинен в пустинен живот."

    Каква поанта само, Цвете! От тези поанти, които няма начин да не ми станат Любими. Всеки човек е обречен. Обречен на самота. Обречен на всичкост. Обречен на любов. Обречен на омраза. Обречен на монотонен сив валеж. Именно тази всеобща обреченост превръща стиха ти от нещо камерно в нещо всеобхватно.

    "Обречен върви в снежна пустиня...
    Раздира сърцето му пясъчна зима..." -

    красиво до безнадеждност. Благодаря ти за поезията, която твориш!
  • Харесах.
    Поздравявам те.
Предложения
: ??:??