Обречено

13.11.2008 г., 20:46 ч.

Поезия » Друга

634 0 1

Обречено

Зловонието на тълпата
отнася моя смутен дух,
за да отнеме тишината
и образа на всеки звук.

Безмълвието е тегоба
и злато, плащано чрез кръв,
а вчерашният ден погълна
безстрашието - моят лъв.

Броя, на пръсти приповдигнат,
и търся знака на скръбта
върху зениците на онзи,
когото вдигнах от пръстта.

Едва прогледнала душата,
се срива в пъклената страст.
Това е миг на самотата,
обречена да бъде в нас.

Приятели и други разни
въртят се с вихъра на танц,
объркващ мои възприятия,
лакирани с повяхващ гланц.

Краката ми не тичат вече,
а с плъзгане вървят напред
и си поставят бариера
след всяко падане, без ред.

А краят - толкова далече,
е, може би, начален път
всред лабиринта от човеци,
подмамени от чужда плът.

Измамна или благодатна
е мисълта, покрита с прах,
задавящ нежни обоняния
и призрак на настъпващ крах.

Историята ни предрича
и обещава смисъл нов,
и неусетно се превръщаш
в безименен, блуждаещ сноб.

Брегът отплава, след завоя
илюзия потъва с теб.
Суетно ще извикаш: "Помощ!",
потъвайки в бездънна степ.

И погледът ще се разпадне
пред идола на моя враг.
Гладът от устните ще падне.
Ще го замести вечен мрак.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

U (Краси Иванов)

2008-11-13T23:14:23+02:00

Като че ли всяки коплет си има свой смисъл.
Поздрави