Мое Аз,
чак сега го осъзнавам -
тебе познавам,
досущ непознат.
Моя Същност,
за теб пък съм аз всъщност:
странник пътуващ,
в свят без мечти бленуващ...
Клета Душа моя,
за теб съм готова
да живея до края,
за всяка грешка щом трябва -
ще се покая.
Плачи, гърчи се -
няма да се разколебая.
В мен си ти,
аз отвъд:
Проблеми провисват понякога
на съвместната гръд.
Силни ще бъдем,
доколкото можем -
дори когато щастието
на карта някой е заложил.
Огледална моя,
родени сме с теб -
две сестри.
Разбирателство
единствено трябва ми -
щом съдбата с любов ни дари.
© Екатерина Маркова Всички права запазени