Ти… дъжд безкраен и проливен.
Неукротим. И несмирим.
Защо прикриваш порива си таен?
Защо не си пред всички несравним?
Не ласкай ти воплите на онзи - чуждия,
който по сухия път се подхлъзва.
Ще срещаш само низшите премеждия,
когато сетиш, че ласкателтвото
се изплъзва…
Дали сив, мокър пясък
във вените твои е текнал,
или остър и натрапчив крясък ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация