Изгубих се преди да се намеря,

отрони се болезнено парчеце суета,

любовта, изпратила след мен потеря,

изгуби дирите ми в студената мъгла.

Оплете се в буря... восъчна коса,

очите ми загоряха... в листопади,

задушаващи призраци на сива вина,

изстрелва сърцето последни снаряди.

Изгубих се... някъде в сенки

и сякаш в мен затуптяха две сърца,

веригата, изпълнена с ръждиви брънки,

остави във вкуса ми ръждива следа.

Непроходима се оказа моята душа,

и каменна, и разтопена като лава,

вулканично студена в сълзите дъга

на мъката хладен цвят и предава.