Объркано...

12.11.2008 г., 19:07 ч.

Поезия » Друга

670 0 1

Ръцете ми отново смели са,
не прикривам думите си,
защото силни са,
неземно болезнени и наивни.
На прах правя душата ти,
отново с думи те облъсквам,
толкова силна съм.
Даже не вярвах, че мога.
Лутам се из морето
като безкрайна синева
и лека полека откривам вечността.
Вървя в тъмнината ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Объркано...

Искате да прочетете повече?

Предложения