Объркване

8.02.2009 г., 23:11 ч.

Поезия » Философска

574 0 1

Иронично говорим,
а стрелките не се спират.
Времето да преборим,
на думи само опитваме.
Но часът отминава,
след него и нов, и така до безкрай,
денонощна, романтична представа
кроя - за измислен рай.
Да оцелея и този ден,
да преговарям със времето,
ще опитам, макар и ранен,
от на бръмченето бремето. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Объркване

Искате да прочетете повече?

Предложения