yotovava (Валентина Йотова)
2626 22177
25.09.2023 г., 15:02 ч.  

Обърнах се, а пътят изтънял... 

  Поезия » Философска
232 2 8

ОБЪРНАХ СЕ, А ПЪТЯТ ИЗТЪНЯЛ...

 

Сред сивия поток от кални мисли

понякога се взирам все назад –

с надеждата, че мога да изчистя

деня от фалш и глупав маскарад,

че още нейде в тъмните дъбрави

невидим ручей блика и шепти –

как никога не бива да забравям,

че бродила под крехките звезди,

вървях на пръсти, за да не събудя

ни твар, ни Бог – и сън да не смутя,

и да не вярвам в хорските заблуди,

в гласа на всяка сладка суета,

в омайните ласкателства и глуми,

в притворства и пресметнати лъжи.

Не знам какво остава помежду ни,

над нас съмнение щом закръжи?

Блажени дни на обич, без тревога,

да можех пак да се завърна в тях!

Дори за кратичкото мое: – Сбогом! –

аз – да намеря време, не успях.

Заесенѝ, в очите ми мъглите

раздиплят шал и тихото расте.

Натирен – моят смях отдавна скита

след спомена, когато бях дете.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??