Hathor (Геновева Симеонова)
461 1665
17.04.2020 г., 10:40 ч.

Оцеляла 

  Поезия » Любовна
2487 20 28

Душата ми се скита полугола,

посипана със цвят от мандарина,

загледана далече в хоризонта -

върви и плаче. Никъде не спира.

Зеленото поле, в което спеше -

посърна, заприлича на стърнище.

Загубена, далеч от всички хора,

не пожела за мъката си нищо.

Загърна раменете си самотни -

със шал, надиплен някога със обич,

усмихна се на цъфналата роза,

обу накъсаните си галоши...

И тръгна, не за първи път, а сетен,

да сътвори от мъката си Утре,

а дотогава - ще нощува вечер,

несретна в дъбова хралупа.

И някой ден, навярно съкрушена,

с повехналия цвят от мандарина,

ще стигне скъсана, но оцеляла -

до тихата си Едемска градина.

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Произведението е включено в:
Мой задъхан живот
Hathor (Геновева Симеонова) Hathor
Книги
Мой задъхан живот
8,00 лв.
  1297  2  11 
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??