4.08.2018 г., 10:35 ч.  

Очаквам 

  Поезия » Друга
1410 18 31

 

Не искам да се връща нищо
от миналите ми години.
Днес спомените ме разнищват 
между виновна и невинна.

Неизживяното ме съди.
Пропуснатото в мен крещи.
Което е могло да бъде,
остана в сринати мечти.

Не искам нищо да се връща.
Очаквам утрешния ден –
макар че си останах същата,
по нов път да ме поведе.
 

 

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мъдро и оптимистично!
  • Двама добри поети ми гостуват!
    Благодаря, Момчета!
  • Оптимистична равносметка.
    Поздравления,Елица!
  • Може да е така, Гавраил. Замислих се...
  • Надеждата но и тя винаги някак без да иска е свързана с миналото.
  • След твоите думи, и аз си го харесах, Безжичен!
    Благодаря за поощрението!
  • Аз пък най-много харесах втория куплет на това стихотворение - носталгията по невъзвратимо отминалото време, но по-нататък е и надеждата по идващото...
  • А мен ми хареса това, че се спря и прочете, Светла!
    Ведри дни!
  • Хареса ми, Еличка...
  • Доловили сте точно онези характеристики на стила ми, към които се стремя.
    Сърдечно ви благодаря, Приятели!
    Честито Преображение!
  • Не искам да се връща нищо
    от миналите ми години.
    Днес спомените ме разнищват
    между виновна и невинна.
    Харесах...….!
  • Как само обичам думите ти ....с онзи точен смисъл, в който перото като скалпел рисува най-точно вълнуващото те състояние!
    Затова и внушението е много достоверно за читателя! Аплодисменти, Ели!
  • Силно, искрено, ударно! Това е вече твоя поетична марка, Ели! Обичам да те чета, стиховете ти стигат бързо до сърцето!
  • Творчеството е съзнателен процес. Колкото и стихийно да се излее един стих за миг, пак трябва да го поогледаш като форма и съдържание. А към римите има много изисквания, на които аз все още не мога винаги да отговоря. Даже в отличени стихове имам слаби рими, затова казвам: награден стих не значи съвършен.
    Вглеждайте се във всяка дума, Приятели и не се притеснявайте да кажете какво не ви харесва.
    Благодаря на Дочка и Петър, че са доловили искреността на чувството в стиха ми.
    Много радостни сбъдвания ви пожелавам!
  • Аз съм го казвал и преди - това са търсени рими, може би и неповикани, но чувството, което блика...
    И повторението на началния ред в последния куплет, леко, но - осезаемо променен...все по-чисто, честно чувство...
  • Красива равносметка с оптимистичен край!
  • Подкрепата ви е стимул за мен, Приятели!
    Благодаря за споделените мисли!
  • Харесвам!
  • Надеждата, ах тази надежда, изразена впечатляващо! Поздравления!
  • Колко си права,Ели!Понякога ни се случва да съжаляваме,да се съдим за пропуснати шансове,продължаваме да преживяваме щастливи случки,а животът е колело,Не се връща назад и ако можем да гледаме с надежда бъдещето,ще бъдем по-щастливи....
  • изразяваш и мен! Благодаря
    Влезе в "любими"
  • Браво, Ели! Ударно и мъдро! Поздравления за теб и Майстора за избора!
  • Така е, Водичке, което е било,било е...Само напред и нагоре!
  • Добре сте дошли всички тук и благодаря за хубавите думи!
    Бъдете здрави и с поглед напред!
  • Почувствах, Ели!
  • Така е - не бива да живеем в миналото! Нека най-хубавото престои! Поздравления!
  • "Ново вино - в нови мехове!"
    Пределно точна поетична реализация на желанието на душата.
    Поздравление, Елица!
  • Много хубаво стихотворение!
  • Хубаво стихотворение!
  • Колко ли хора ще се познаят тук... Сами избираме пътищата си. Поздрави, Ели!
  • Мъдро решение! Съпреживях!
Предложения
: ??:??