Вълнува се бурно сърцето.
Очаква в безкрайни игри
на воля да плува в морето
и риба с ръце да лови.
До златото в пясъчен замък
да сложи черупка от рак.
Да лумне сред кулите пламък.
Да види на живо моряк.
Да плисне в ръцете му пясък,
през пръстите да изтече.
На гларуса волния крясък
превръща мъжа във момче.
Момчето събира и носи
черупки от миди, и сам,
от всички солени въпроси
русалка извайва - ей там.
Какво е русалката, знае!
Момиче е - риба с лице.
Вълната я чува как пее.
Момчето я носи в сърце.
Вълнува се кротко сърцето -
очаква в безкрайни игри
сред внуци да плува в морето
и риба с ръце да лови…
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени