29.08.2008 г., 12:47 ч.

Очакване 

  Поезия » Философска
661 0 3

ОЧАКВАНЕ 

Заспивам с изгрева,

раждам се с нощта.

Сънувам вятъра,

прегръща ме дъжда.

Загубих себе си във водовъртежа на света.

Изпих горчивата чаша на любовта.

Искам да дочакам белотата на снега,

да измия черната си душа,

да преродя сетивата си чрез светлина,

за да прогледна в мрака на вселената...

© Ели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • хубаво е...
  • Искам да дочакам белотата на снега,
    да измия черната си душа,

    Много добре казано. И аз съм в очакване на снега, но преди това нека дойде и есента да й се порадваме...
  • Сънувам вятъра,
    прегръща ме дъжда.
    Ех... нежност... браво,Ели!
Предложения
: ??:??