Стенанията слушам на вятъра,
усещам полъх студен –
довел е зима на прага ми
в този ден уморен ...
Протягам ръце към огнището,
да се стопля малко поне,
а пламъчета бледи разнищени
притрепват и в моето сърце ...
Така е тръпнещо
самотен да чакаш
нечие идване –
от тишината измъчен ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация