Стенанията слушам на вятъра,
усещам полъх студен –
довел е зима на прага ми
в този ден уморен ...
Протягам ръце към огнището,
да се стопля малко поне,
а пламъчета бледи разнищени
притрепват и в моето сърце ...
Така е тръпнещо
самотен да чакаш
нечие идване –
от тишината измъчен
рожденик си сякаш
след умиране ...
© Валентин Василев Всички права запазени