Написах си самичка некролог
и паметник поръчах си - гранитен.
Във църквата помолих се на Бог
в аванс да ми прости дори вините.
И нови дрехи, ново одеяло
надиплих в скрина. Сложих и покров.
Та щом покрият бедното ми тяло,
да свършат грижите. До пресен ров.
А после... рèчи, шепа пръст, цветя.
Вино и жито. И горящи свещи.
На чашка спомени: "А беше тя..."
Предвидих всичко. Каня ви на среща.
© Мая Попова Всички права запазени