Измисляни за хората са приказките,
измисляни са притчи за герои,
а истината кой ще каже -
за всичките сълзи отронени.
Годините се скриват в своя присмех
и в думи от нелепост и бездомност
завързват ни ръцете и усмивките.
Очите ги издават - с буен огън.
Макар да сме обикновени, слаби,
на залеза зора отново връщаме.
С душа - корава от печали -
за теб, Любов, света си преобръщаме.
© Мариола Томова Всички права запазени