Очи с цвят на кадифе

Момичето с очи кафяви с цвят на кадифе,

красиви, не търсят и не обещават нищо те.

Усмивката и красива грее на нейното лице,

красиво момичешко лице с душата на дете.

Върви с красива походка, с нежна снага,

едно красиво момиче пораснало в жена.

Идва при мен късно вечер и остава тя в съня,

една красива илюзия си отива рано сутринта.

Идва и си отива тя от мен с чаровна усмивка,

а с мен отново остава моята любима тъга.

А госпожа Самота ни посреща на пътната врата,

и слагам три чаши вино за моята стара компания.

Ще мине време и отново ще се появи тя,

красивото момиче с очи с цвят на кадифе.

Ще се усмихне и пак ще стопли моята душа,

една красива нежна жена, едно пораснало дете!