Понякога нечакано поглеждаш
Смъртта очи в очи,
за да ти каже нещо за живота,
когато Радостта мълчи...
За да го видиш по-добре
и за да можеш
да вкусиш от росата на Страха
и да потърсиш скрития си огън
в огнището на старата мечта.
За да откриеш в пепелта на болката
въглена жив на изгорялата си свобода.
Понякога по-дълъг и по-шарен е животът,
щом Истината си видял,
когато гледал си
очи в очи Смъртта...
© Веселка Стойнева Всички права запазени