Очите ми – замръзнали кристали,
не се изпълват с твойта светлина.
Отворени – тъй дълго са стояли,
че станали са ледени зърна.
И сякаш нямат цвят, и в тях е пусто,
сълзите ги спасяват за живот.
Тъй както в суха почва – дъжд е чувство,
потребно за да има нова мощ.
Затуй ще ги притворя, ще притискам,
клепачите си с влажна топлина.
Дано след туй, щом бавно ги разлистя,
да зърна дивната ти красота.