30.01.2019 г., 2:28 ч.  

Очите ми 

  Поезия
5.0 / 7
575 3 7
Очите ми – замръзнали кристали,
не се изпълват с твойта светлина.
Отворени – тъй дълго са стояли,
че станали са ледени зърна.
И сякаш нямат цвят, и в тях е пусто,
сълзите ги спасяват за живот.
Тъй както в суха почва – дъжд е чувство,
потребно за да има нова мощ.
Затуй ще ги притворя, ще притискам,
клепачите си с влажна топлина.
Дано след туй, щом бавно ги разлистя,
да зърна дивната ти красота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Предложения
  • Във моите ранни и слепи недели, със твоите бивши и нови любови ще мерим на глътки секундите спрели, ...
  • Долавям тежък, скърцащ звук – забива завистта в деня ми нокти. За мен ли си дошъл в зори дотук? Попъ...
  • Няма дума да чуеш за нея добра, облекло от елита не носи, на ревера ѝ алена буква от срам обществото...

Още произведения »