Очите ми
Очите ми...тъжни и неми,
езера посивели...
Събрали болка и тъга,
за радост ослепели.
Не виждат полето зелено
и как цвете цъфти.
Даже не плачат...
само рана бавно кърви.
Някоя коричка захване,
но зейва нова със замах.
Отново губиш простора
и потъваш в мрак...
Но пак отваряш очите
и търсиш светлина.
Все някъде, някой
е със светла душа...
© Лилия Нейкова Всички права запазени