Публикувам втори стих посветен на моят добър приятел - Рогатото. Произведението беше написано в тежък за мен момент, когато си мислех за завръщането в София и срещата с него. 

Насред планината,

далече от вкъщи,

виждам си в стаята

на пода мръсни гащи.

Мириша на пот,

уморен съм.

В легло-ешафод

се въргалям.

Разочарован, отчаян, незадоволен, незарадван,

едва съществувам в опит да съм уважен.

Без сън аз сънувам, че съм раздразнен,

от нощен смях и чорап омърсен.

Отчаяно чакам момента когато

на кино ще ходя със тебе Рогато.

Ще гледаме филм и ще си говорим.

След филма на въздух във парка ще ходим.

Със теб ще избягам от мрачната сянка,

накрая ще спрем на зелена полянка.

Пак ще говорим и дори ще се смеем –

такова завръщане още малко ще чакам.

Накрая ето, че се случи,

точно както си го бях представял.

Доволен и спокоен съм вече…

Прекрасен филм и блестящ финал!

Carpe diem, Рогато!